Първите седем

Ученото си е учено …. или Системно аналитичен подход при екстремното катерене Няма прилагателно, което точно да изрази това, което Боян Петров е направил и написал. Ето защо ще боравя само с факти. Тази книга (всъщност „разработка“) е типичен научно-приложен труд. Има разказ и емоции, но те са само фон на изключително богата фактология от няколко категории: Географска (планини, върхове, държави, климатични особености, релеф и пр.) Биологична (слагам я на второ място поради значителната и ценност за науката). Тя съдържа данни по екологични трансекти от малки до екстремни височини (растения, птици, бозайници и най-много стенотопни безгръбначни и др.) Медицинска (за влиянието на надморската височина върху човека – пулс, сатурация на кислорода, телесна температура и пр.) Времеви графици за оптимално придвижване. Психофизиологична (мотивация, автотренинг и др.) Графиките, диаграмите и таблиците, множеството снимки визуализират оригиналните данни. Като обща констатация може да се каже, че постигнатото от Боян се дължи, както на личните му качества, така и на стриктното прилагане на системния анализ при организация и реализация на изкачванията. Никой друг алпинист до сега (или поне аз не знам) не е споделил толкова много детайли и „професионални тайни“ (отделна глава) които да подпомогнат желаещите да се катерят. Особено място заемат бонбоните „лукчета“, и естествено първокласната екипировка. Емоционалната палитра на повествуването е многобагрена – от покъртителните слова за загиналите алпинисти, цената на партньорството, радостта от достигане на желания връх до благодарностите, за тези които помагат. Не се описва. А сега малко сол …. Не приемам тезата , „че той е повече организатор и алпинист, по-малко научен работник“. Най-малко от снимките се вижда, че алпинисти „бол“. Така, че възприемам работата на Боян, като такава на изследовател в екстремни условия. А те диктуват съотношението алпинизъм/наука. Има и други моменти, с които не съм съгласен. Биологът по дефиниция нарушава правилото „не взимай-снимай“. Но го нарушава щадящо, защото на науката са необходими реални доказателства (колекции, индивиди и пр.). Боян би могъл да бъде по-дипломатичен при сравнението на руските и американски тоалетни по базовите лагери. Или за поведението на пакистанските алпинисти, зариващи боклука в земята (ако я има). И към края … Потокът от хора дошли на представянето на книгата „Първите седем“ пръсна по шевовете голямата зала на БАН. Стотици негови подписи и насрещни благопожелания! Видях вдъхновени лица от всички възрасти. Вдъхновени от постиженията на Боян –като човек и алпинист. Той ще продължи своя път към останалите върхове-за негово удовлетворение и наша радост. Успех! Успех! Успех! За финал …..Благодаря! Благодаря за българския трибагреник, който той развява по-могъщите „първи седем“ на земята! Ученото си е учено – на ливада да го оставиш, връх ще намери да се покатери!