Половин век под земята

Откъси

ПРЕДГОВОР

Времето лети. Годините неусетно се трупат и ето че вече закръглих 70-ата си годишнина. Междувременно станах пенсионер. Натежах на килограми, но и на житейски мисли, особено след като загубих обични ми хора. Няма да излъжа, ако си призная, че напоследък „успокоих топката“, що се отнася до проучването на любимите ми пещери. Почти всичко, което ми се случи, предизвиках сам. Така инициирах провеждането на множество експедиции в Националния историко-археологически резерват „Сборяново“ и в Косово, организирането у нас на Втория международен конгрес по спелеология в изкуствени кухини, проучванията в района на българския светогорски манастир „Св. великомъченик Георги Зограф“ и разни по-малко значими изяви. Известна част от времето си посветих на планинарството, като скитах надлъж и нашир в планините около София. Обстоятелствата ме върнаха в лоното на организираното пещерно движение, но този път като активен член на Българското пещерно дружество и волю-неволю продължих дейността си в ръководството на Балканския спелеоложки съюз. Този път като негов генерален секретар и ковчежник. Когато се спрях, за да си поема дъх, забелязах, че моето пътешествие в дебрите на пещернячеството и спелеологията някак неусетно е продължило повече от 55 години. За да не изневерявам на себе си, реших да споделя видяното и преживяното, пък да става каквото ще. Най-малкото написаното ще запази имената на многото герои, които твориха историята на спелеологията в България през последните пет десетилетия. Защото повечето от действащите лица тук са именно те. Не трябва да ги забравяме!