По-високо от върха. Йежи Кукучка

Откъси

От книгата „По-високо от върха“

Краят на август 1989 г. За Катманду излитат алпинистите Йежи Кукучка, Ришард Павловски и Ришард Варецки от Шльонск, Мачей Павликовски от Закопане, Пшемислав Пясецки от Познан и Томаш Копиш от Варшава. В екипа са още радиотелеграфистът Лешек Чихи, лекарят Михал Кулей, журналистката от катовицката регионална телевизия Елжбета Пентак, оператори и снимачен екип от Италия – общо четиринайсет души.

Палатките на базовия лагер разпъват в началото на стената, на височина 5200 метра над морското равнище. Организацията на живота в лагера си личи от снимките. Пране, готвене, чистене, а щом наближи времето за хранене, непалският помощник-готвач се провиква на полски: „Хайде на коритото!“. Докато обядват, си припомнят любимите си полски ястия – традиционната супа журек и печен свински джолан.

Веднъж седмично, в девет вечерта, имат връзка с Полша през Австралия. Пет часа по-рано е разговорът с Катманду. По време на рапорта дават сведения за случващото се в базовия лагер, включително как лекарят успешно извадил зъб на радиотелеграфиста без упойка.

Не престават да се шегуват. Мачей Павликовски, който е в Хималаите за девети път – младите алпинисти от клуба в Закопане го наричат Хималайския дядка, – губи каската си по време на изкачването и навива около главата си кърпа, с която прилича на селянка, а в лагера му лепват прякора Мачейка.

Томаш Копиш не иска да се държи сериозно пред камерата. Според него експедицията с всичките тези телевизии е странна. „Отстрани, отзад, отпред, направо не знам как да се държа. За капак са решили, че експедицията ни не е достатъчно драматична, и ни карат да се пускаме с парапланери. Още се възстановявам след последния скок, посинен съм. Но и радостен, защото утре излизам в планината и най-вероятно телевизията няма да дойде. Ще бъде голямо събитие за нас. Ще можем да се покатерим на спокойствие и да си отдъхнем.“

Но във филма не се вижда всичко. Парапланерите, новост за времето си и чудесен начин да убиеш скуката, са донесени в лагера от французина Ив Балу.

„Полето, от което започвахме полетите, беше осеяно с остри камъни – спомня си Елжбета Пентак. – Докато се засилваш с парапланера, трябва да гледаш крилото, а не в краката си. Ришо Павликовски падна и си нарани коляното, едва ходеше. После се наложи да седи на един бидон и да чете книга, а краката му бяха обездвижени с помощта на два големи камъка, които изпълняваха функцията на ортопедична екстензия. Юрек ми вдигна скандал, защото сме имали сериозна работа, а аз съм си измисляла развлекателна програма. Взе ми парапланера и го скри, за да не ни изкушава повече.“

В екипа се усеща напрежение. Хималаите не са Татрите. В Татрите катеренето е бързо. Само нагоре, до върха. В Хималаите трябва да започнеш игра, като в шаха. Да прецениш опасността, например къде би могла да падне лавина и дали разломите в леда няма да ти преградят пътя. Да предвидиш време за аклиматизация. Да изработиш стратегия: проправяне на път, логистичен план, междинни лагери, оборудване на палатките със запаси от газ, храна, поставяне на осигурителни въжета. Алпинистите правят курсове нагоре-надолу, нагоре-надолу. Печелят височината метър след метър, като при обсада. Борят се с вятъра, с ниската температура, с ограниченията на човешкото тяло. И това може да трае със седмици.

Дали ще им стигнат времето, храната, търпението?

Кукучка е тревожен. Експедицията не върви по план. Времето е ужасно, устройването на всеки следващ лагер изисква голямо усилие. Самият Юрек не се чувства добре. Още в началото на изкачването за малко да загине.

Лагер 1 е на височина 5800 метра. На сутринта Кукучка излиза пред палатката. Вали леко, снегът е мек. Той тръгва да се катери, но въжето изведнъж се къса. Записва в дневника си: „Политам, опитвам се да запазя равновесие. Махам с ръце, крещя: Бооожее! След десет-петнайсет метра ръката ми хваща някакъв стар парапет. Задържам се. Бдиш над мен, Господи. Подари ми втори живот. Сърцето блъска като чук. Без малко…“.

Отзиви

Карлос Карсолио, мексикански алпинист

Отвън беше като кремък – твърд и студен, но отвътре беше артист, който умее да разговаря със скалата.

Михал Ногаш, Полското радио

За много хора от моето поколение Кукучка беше герой. Един от полубоговете, които с маниакално упорство покоряваха поредния осемхилядник. Но почти никой в тогавашната ни Полша не си даваше сметка каква е била цената, която е трябвало да плати той за миговете на свобода по време на експедиция. Пред вас е истинската история на човека, който почти достигна до целта…

Цецилия Кукучка, съпруга на Йежи Кукучка

Отиваше в планината, защото там усещаше вкуса на свободата, защото това бе неговата страст. Не обичаше да споделя за преживяното по време на експедиция и предполагам, че отнесе със себе си много тайни, които никога няма да узнаем. Чета тази книга и виждам портрета му като насън. Сълзите бликват от очите ми. Останаха единствено красивите спомени и паметта, която трае вечно.