Половин век под земята

За автора

Алексей Жалов е роден през 1953 г. в София. Възпитаник е на Националната спортна академия „Васил Левски“. Работи 34 години в Българската федерация по пещерно дело (спелеология) – повечето от тях като заместник-председател. Членува в пещерните клубове „Алеко“ и „Хеликтит“, София. Придобил е многобройни спелеоложки специализации у нас и в чужбина и се изявява като изтъкнат преподавател, организатор и изследовател. Ръководил е множество национални и клубни експедиции у нас и извън страната и е изследвал няколкостотин пещери. Автор е на 9 книги и на над 400 популярни и научни статии на тема „спелеология“ у нас и в чужбина. Инициира и дълги години ръководи Балканския спелеоложки съюз. Заемал е отговорна позиция в Европейската федерация по спелеология. Член-основател е на Българското пещерно дружество.

Откъси

ПРЕДГОВОР

Времето лети. Годините неусетно се трупат и ето че вече закръглих 70-ата си годишнина. Междувременно станах пенсионер. Натежах на килограми, но и на житейски мисли, особено след като загубих обични ми хора. Няма да излъжа, ако си призная, че напоследък „успокоих топката“, що се отнася до проучването на любимите ми пещери. Почти всичко, което ми се случи, предизвиках сам. Така инициирах провеждането на множество експедиции в Националния историко-археологически резерват „Сборяново“ и в Косово, организирането у нас на Втория международен конгрес по спелеология в изкуствени кухини, проучванията в района на българския светогорски манастир „Св. великомъченик Георги Зограф“ и разни по-малко значими изяви. Известна част от времето си посветих на планинарството, като скитах надлъж и нашир в планините около София. Обстоятелствата ме върнаха в лоното на организираното пещерно движение, но този път като активен член на Българското пещерно дружество и волю-неволю продължих дейността си в ръководството на Балканския спелеоложки съюз. Този път като негов генерален секретар и ковчежник. Когато се спрях, за да си поема дъх, забелязах, че моето пътешествие в дебрите на пещернячеството и спелеологията някак неусетно е продължило повече от 55 години. За да не изневерявам на себе си, реших да споделя видяното и преживяното, пък да става каквото ще. Най-малкото написаното ще запази имената на многото герои, които твориха историята на спелеологията в България през последните пет десетилетия. Защото повечето от действащите лица тук са именно те. Не трябва да ги забравяме!

Отзиви

„Пещерите са последните „бели петна“ на планетата Земя. Те са последната опора за романтиците, търсещи места, където никога не е стъпвал човешки крак.“

Алексей Жалов