Киселото грозде

Аз съм грозде.
Кисело грозде.

.

Ако някой ме разстрои, ще го запомня.
Ако някой ме нарани, няма да го забравя.
Ако някой ме обиди, няма просто да махна с ръка. Не, никога.

Виждаш ли този банан? Веднъж се подхлъзна и ме блъсна. Така че съм му сърдит!

.

Виждаш ли този портокал? Не ми се обади цяла седмица, след като му звъннах. Сърдит съм му!

.

Виждаш ли този зелен лимон? Взе назаем шала ми и не ми го върна! Много съм му сърдит!

Предполагам, че съм доста чувствителен като за грозде.
Никой няма право да се държи зле с мен!

.

Е, вярно, невинаги е било така…

Израснах в една задружна чепка грозде. В малката ни общност имаше около три хиляди гроздови зърна.
Държахме се мило един с друг.

Всички живеехме на една лоза. Е, да, беше ни малко тесничко. Особено когато се опитвахме да се приготвим сутрин. По някаква причина всички имахме една-единствена баня.

.

Но в моето семейство царяха добро настроение, сърдечност и топлота. Не разполагахме с много, но правехме всичко по силите си, за да се справяме.

Баба и дядо ни идваха на гости през уикендите. Разхождахме се на слънце, а те ни учеха на всичко, което знаеха.
Казваха, че е необходима цяла лоза, за да се отгледа едно малко гроздово зрънце.
Казваха, че гроздето узрява най-добре, когато следва своя собствен път. Учеха ни да прощаваме, да бъдем мили, внимателни и благодарни.

.

– Или благроздарни – казваше дядо с намигване.
– Преди всичко, независимо какво ви се случва – а трудности ще има много, – не забравяйте, че животът е сладък – казваше баба.
– Разбира се – казвахме в отговор.

И известно време аз бях най-сладкото грозде на света. Знаех колко хубав е животът ми.

.

Казвах „моля“. Казвах „благодаря“. Дори си водех дневник, за да записвам нещата, които ме правят щастлив.
Но един ден нещо в мен се промени.

Беше рожденият ми ден.
В продължение на седмици неуморно бях планирал голямо тържество. Бях разпратил релефни покани, на които датата ясно се виждаше.

.

Представи си: щеше да има виенско колело, клоуни и разходки с каруца за сено. Бях подготвил купища лакомства и сладкиши. Най-впечатляващата част от партито обаче беше шоуто с фойерверки, което щеше да започне по залез-слънце.

Стоях отпред и чаках гостите да пристигнат. Бях ухилен до уши.

.

Изглежда, че всички малко закъсняваха.
Е, какво толкова. Голяма работа.

.

Така че аз чаках.

.

Вятърът довя няколко стръкчета суха трева.

.

Някъде в далечината се чу вой на койот.

.

Слънцето се скри зад хълма.

.

А аз чаках ли, чаках.
Чувствах се като в небрано лозе.