Откъси

1

Джак вървеше през Тъмната гора, гушнал под мишница домашната си любимка – кокошчицата Бетси. Той пое горския въздух с пълни гърди. Носеше се усещане за свежест и оживление. Денят щеше да бъде хубав, знаеше го.
Джак се запъти към една дървена къщурка, заобиколена от равна дървена ограда. В градината имаше фонтан, който също бе направен от дърво и вместо вода разпръскваше стърготини във въздуха.
– Каквооо? – изкудкудяка Бетси.
– Не се притеснявай, Бетси, това са просто стърготини – отговори Джак.

Никак не се изненада, че кокошчицата му беше заговорила. Все пак Бетси беше вълшебна кокошчица. За съжаление, можеше да казва само „Каквооо?“, поради което повечето разговори ставаха доста едностранни.
Джак изтри краката си на дървеното килимче и почука на вратата. Дочу тежки стъпки. Вратата се отвори със скърцане, а отвътре се разнесе миризма на дърво.
На прага се показа висок дървен мъж, целият покрит със стружки, който държеше дървена чаша.
– Виж ти кой е дошъл! – възклик-
на мъжът и се усмихна. – Влизай, Джак! Червената и другите са отзад.
Джак влезе в къщата, в която всяка повърхност и всъщност всяко нещо бяха направени от дърво… дори килимът и завесите.
– Как вървят нещата при теб, Джак? – попита бащата на Червената.
– Добре, благодаря – отговори учтиво Джак. – Вие как сте?
– А, Джак, добре съм, много добре! – възкликна бащата на Червената. – Дори тъкмо направих откритие!

– Откритие ли? – попита Джак.
– За дървените чорапи! – отвърна бащата на Червената.
– Сигурно искате да кажете „вълнените“ чорапи? – отбеляза Джак.
– Вълнени чорапи ли? – повтори бащата на Червената, сякаш това беше най-странното нещо, което някога беше чувал. – Аз съм дърводелец, Джак, а не „вълноделец“!
– Така си е… – измърмори Джак.
– Искаш ли да ги пробваш? – попита бащата на Червената и му подаде два много твърди чорапа.
– Не точно сега – отговори Джак. – Трябва да тръгвам и да видя какво става с Червената. Благодаря ви за предложението все пак.

Джак претърча през къщата и изскочи в градината. Пред него се издигаше къщичка на дърво. Бащата на Червената я беше издялал от едно огромно дърво.
Джак намери приятелите си в главната стая, когато се качи горе.
– Здравейте! – извика той.
Червената се усмихна, Рапунцел направи най-хубавия си реверанс, а

близнаците му помахаха въодушевено.
– Здравей…

– започна Хензел.

– … Джак! – завър

ши Гретел.
Хензел и Грет

ел често си довършваха в

заимно изреченията. Понякога ставаше малко объркващо.
– Здрасти, Джак! – извика Червената. – С какво да започнем: с добрата новина или с лошата?
– С добрата? – колебливо попита Джак.
– Добрата новина е

… – каза Рапунцел и направи дълга пауза, – че в града пристига кораб от Далечната земя!
– Каквооо?!? – изкудкудяка Бетси.
Джак ахна. Кораб от Далечната земя! Можеше да има писмо от баща му…
– Аха! – добави Червена

та. – Всеки момент ще пристигне! Хайде да се надбягваме до Наблюдателната точка, за да видим как акостира: който стигне последен, е миризлив трол!
– А каква е лошата новина? – попита Джак.
– Лошата новина е, че Хе

нзел току-що ти завърза връзките на обувките една за друга! – възкликна Рапунцел, след което тя и другите развълнувано се втурнаха надолу по дървото.

…