Легендата за драконите

Отзиви

Спираща дъха история, която ще ви накара да чакате с
нетърпение следващата част!
Рошани Чокши

За автора

Кейти е родена в Калифорния, а Кевин – в Копенхаген, но израства в Атланта, щата Джорджия. Двамата се срещат през 2008 г., докато следват в Хонконг. Автори са и на популярната поредица Sam Wu. Живеят в Лондон с дъщеричката си Иви.

Откъси

Звезди

Звездите виждат всичко.
И никога не забравят.
Наблюдават всичко, което се случва долу, и никога не се намесват. Те са постоянни.
Поне през повечето време. Защото понякога се освобождават от дома си в небето и политат през мрака. Хората си намислят желания, щом зърнат пламтящите им опашки, а когато се приземят, могат да променят историята към по-добро или по-лошо.
А понякога… понякога звездите биват смъквани от небето. Ала на висока цена.
Един дракон помислил, че знае какво струва да погълнеш звезда. И се надявал, че ще си заслужава.

Капка кръв

Дълбоко навътре в Планината на драконите Били Чан държеше нож, направен от кост.
Стоеше на ръба на блещукащо синьо езеро. До него бяха приятелите му Шарлот Бел и Лиу Лин-Фей. Джей Джей също беше там, но той не беше приятел. Все още не – може би никога.
А зад тях бяха драконите.
Сякаш преди цял един живот, но всъщност само преди броени дни, Били и приятелите му бяха отворили планината, открили четири дракона със сърца, които прилягаха на техните собствени, и се бяха свързали с тях завинаги в рядък и древен клетвен съюз.
Сега драконите и техните човеци се взираха в блещукащото езеро. Искра – синьо-златист женски дракон с дълга шия, извити златни разклонени рога и гигантски прозрачни криле – се взираше най-напрегнато. Златистите є очи пращяха от съсредоточеност. Били долови усилието є чрез връзката им и се опита да є изпрати сила.
– Сигурни ли сте, че това ще сработи? – попита намръщено Шарлот. – На Димитриус и нощнокрилите не им ли е отнело почти сто години да създадат портал? Възможно ли е наистина да сме направили такъв само за няколко дни?
– Трябва да проработи – каза рязко Били. За него беше непоносимо да мисли за другия вариант.
Бяха минали два дни, откакто приятелят им Дилън О’Донъл беше отвлечен от Старо злато, който ръководеше летния лагер в подножието на Планината на драконите, където всички те бяха лагерници. Старо злато, на когото бяха имали доверие като на ментор. Старо злато, когото Лин-Фей бе приемала като заместник на дядо й, но който всъщност беше убил истинските й баба и дядо. Старо злато, който имаше сърце, зло като на самия Дракон на смъртта, и постепенно се приближаваше до намирането й.
Ако това станеше, Драконът на смъртта щеше да е по-силна от всякога. Ламтежът й за власт бе безграничен и всички щяха да пострадат от това.
Вината за загубата на Дилън тежеше много на Били. Имаше чувството, че е трябвало да може да спаси приятеля си. Не се беше усмихвал, откакто Дилън изчезна в портала на нощнокрилите.
– Ще проработи – заяви Лин-Фей. Дори след всичко случило се оптимизмът й не беше помръкнал. Били знаеше, че предателството на Старо злато я бе наранило дълбоко, но Лин-Фей предпочиташе да се съсредоточи върху откриването на Дилън. Това беше нещо, на което Били се възхищаваше у нея: способността й да вижда най-доброто в хората независимо от всичко.
– Нека Копчо да тръгне пръв – каза Танк, огромният червен дракон на Шарлот, едва побиращ се в подземната пещера, в която бяха натикани. – С другото дете.
– Казвам се Джей Джей – промърмори той.
– Трябва ли да пътувам с него?– попита жално Копчо.
Копчо – зелен дракон с дълга муцуна, дебела опашка и изпъкнал корем – беше сключил клетвен съюз с Дилън. Всички разчитаха, че силата на връзката им ще притегли Копчо към времето и мястото, в което бяха скочили Дилън и Старо злато. Там щяха да открият и Дракона на смъртта – и ако всичко минеше по план, щяха да я спрат веднъж завинаги.
– Да – каза Звезда, стройният сребрист дракон на Лин-Фей. – Неговата връзка с дядо му ще помогне да се уверим, че пътуваме към правилното време. – Острият є златен поглед омекна. – Не се съмнявам в клетвения ти съюз с Дилън, но трябва да вземем всички предпазни мерки. Знаеш това.
Копчо въздъхна и погледна Джей Джей:
– Надявам се да не паднеш – каза. – Без обвързващия сърцата клетвен съюз между човек и дракон язденето на дракони е много по-трудно. Ще трябва да останеш съсредоточен и да се държиш здраво.
Били сложи ръка върху Искра и се почувства признателен за клетвения им съюз, който му даваше възможност да лети из небето с нея, сякаш бяха едно. Връзката им беше толкова дълбока, че можеха дори да споделят мислите си, когато бяха близо един до друг.
Преди няколко дни Били щеше да намери идеята да се качи върху дракон за напълно ужасяваща, затова разбираше защо Джей Джей би се колебаел. Поне Копчо не беше най-страховитият от драконите. Наистина, ноктите му бяха дълги, а зъбите – остри, но не се зъбеше като Звезда, нито изглеждаше, сякаш може да те глътне наведнъж, като Танк.
И ако това се беше случило преди няколко дни, Били щеше да очаква Джей Джей да отправи саркастичен отговор, каквито подмяташе из лагера, ала сега кимна смирено. Имаше тъмни кръгове под очите и Били видя, че ноктите му бяха изгризани и нащърбени. Джей Джей подръпна оранжевия костюм, който драконите му бяха изработили.
– Сигурни ли сте, че това нещо ще ме предпази?
– По-добре, отколкото човешките ти дрехи – каза Звезда. – Бъди благодарен, че успяхме да ти го осигурим.
Били, Шарлот и Лин-Фей носеха подобни костюми, бяха им дадени от драконите първия път когато разбраха, че отиват в Царството на драконите. Костюмите бяха създадени с драконова магия и направени от рядко срещана тъкан, която можеше да устои на суровите условия в Царството на драконите и на тежките удари на битките. Костюмите вече се бяха оказали животоспасяващи, когато ги предпазиха от нападения на огромни раци и смъртоносни удари от вражески нощнокрили.
А имаха и нещо по-добро от костюмите.
Имаха перли.
Пръснати из Царството на човеците и Царството на драконите, съществуваха осем вълшебни перли – Осемте велики съкровища, – а с тях вървяха сили, някои от които вече бяха познати, а други тепърва щяха да бъдат открити. Били и неговите приятели имаха общо четири. Поне… Били се надяваше перлата на Дилън все още да е у него.
След като получиха перлите си и сключиха клетвен съюз със своите дракони, в тях се бяха задействали сили. Суперсили, каквито Били преди това бе смятал, че съществуват единствено в комиксите и филмите. Сили, от които бяха имали нужда, за да оцелеят в опасното Царство на драконите. Дилън притежаваше Гранитната перла и силата да омайва другите, за да направят каквото поиска. Лин-Фей имаше Нефритената перла, която є даваше връзка с природата и способността да усеща живота и магическата енергия около нея. У Шарлот беше Златната перла, която задействаше физическа свръхсила в нея. А Били имаше Мълниеносната перла, която подсилваше вродената му подвижност и ловкост. С перлата беше необичайно бърз и пъргав, способен да се премята и скача с лекота. Съчетани, силите им бяха помогнали да се преборят със злите нощнокрили, последователи на Дракона на смъртта, решени да я върнат към пълната й мощ. Ала Били и приятелите му не бяха очаквали предателството на Старо злато, което доведе до отвличането на Дилън, когато Старо злато го издърпа в портала, за да намерят Дракона на смъртта, оставяйки след себе си внука на Старо злато, Джей Джей.
Джей Джей нямаше перла и през изминалите два дни Били понякога го хващаше да зяпа неговата, когато измъкваше колието си изпод синьо-златистия костюм. Дори и да нямаш клетвен съюз с дракон, една перла сама по себе си би била нещо, което си струва да притежаваш. Перлите бяха толкова ценни и могъщи, че Старо злато беше убил бабата и дядото на Лин-Фей заради една, без дори да познава истинските й способности. Дори драконите не бяха наясно с всичко, което перлите можеха да правят. Били беше благодарен, че има Мълниеносната перла и Искра, защото беше сигурен, че мисията за спасяването на Дилън и спирането на Дракона на смъртта ще бъде почти невъзможна. Но със силата на перлата, с дракона и приятелите си Били смяташе, че може и да успее да постигне невъзможното.
– Готови ли сте? – попита Танк, като върна рязко Били към настоящето.
Настоящето, което скоро щеше да се превърне в минало.
Или може би по-скоро миналото щеше да стане тяхно настояще. Всеки път, щом Били се опиташе да проумее прескачането през времето и пространството, мислите му се разбъркваха и започваше леко да му се гади.
– Готова съм, но съм притеснена – призна Лин-Фей. – Ами ако не се получи? Ако нещо се обърка?
– Винаги има вероятност нещо да се обърка – каза спокойно Копчо.
– Рисковете от това да отидем далеч надвишават рисковете от това да не отидем – добави рязко Танк.
– Ще направя това независимо от всичко – заяви Били. Погледна приятелите си, Джей Джей и драконите. – Трябва да поправим бедата. Трябва да спрем Дракона на смъртта. Трябва да спрем Старо злато. – Тук се въздържа да погледне Джей Джей, защото, колкото и да му се искаше да го вини за коварните действия на Старо злато, знаеше, че не е честно. – И трябва да спасим Дилън.
– С теб съм – каза Шарлот.
– Аз също – заяви Лин-Фей. – Знам, че ще бъде опасно, но трябва да го направим.
– Джей Джей? – попита Били, като го погледна в очите. Знаеше, че с Джей Джей имат по-добър шанс да намерят Дилън и Старо злато, но не искаше да го насилва да идва с тях.
– Имам ли избор?
– Винаги имаш избор – каза Искра с все още фокусирани и сияещи очи, докато подготвяше портала.
Джей Джей мълчеше, докато претегляше вариантите.
– Ще дойда – каза накрая. – Искам да намеря моя йейе – това беше думата на мандарин за „дядо“. Направи пауза и погледна надолу малко смутено. – Искам и да помогна да намерим Дилън.
Били не беше сигурен дали могат да имат доверие на Джей Джей, но наистина искаше да го направят. Имаха достатъчно неща, с които да се справят и без да се тревожат и за него.
– Край на обсъждането – каза Звезда, като се уви около Лин-Фей. – Трябва да потегляме.
– Ако човеците са готови да дадат своя принос – каза Искра, все още без да откъсва очи от блещукащото езеро. Езерото, в което беше съкровището й.
– И ако си готова за тази жертва – каза Копчо, като кимна към Искра. – За един дракон не е дреболия да се откаже от съкровището си.
– Това е в името на висшето благо – отвърна Искра. Говореше спокойно, но Били почувства напрежението є.
Съкровището на един дракон бе най-ценното му притежание. Беше продължение на същността му. Драконите прекарваха години, цял живот, в трупане на съкровищата си. А Искра се готвеше да унищожи своето, като го превърне в портал.
Трябваше да е нейното. Били беше шокиран, когато чу какво трябва да направи Искра, но тя спокойно бе обяснила, че трябва да е нейното съкровище заради скъпоценното му съдържание. То съдържаше живи растения и риби, както и звезден прах, от който драконите вярваха, че са направени всички неща, и това му придаваше по-голяма мощ, отколкото на което и да е съкровище на другите дракони. Създаването на портал, достатъчно силен да наруши законите на природата и да им позволи да пътуват през времето, изискваше енергия, магия и жертва. И цялата грижа и усилия, които Искра бе вложила в съкровището си, и цялата жива енергия в него можеха да бъдат прехвърлени, за да създадат портала. Беше странна магия, бе казала тя, без да погледне Били в очите.
В искрящото, сияещо езеро, до спиралите от звездна светлина имаше морски звезди. Мънички морски кончета се поклащаха сред ярки корали, а риби в цветовете на дъгата се стрелкаха из миниатюрна гора от водорасли. Когато видя за пръв път съкровището на Искра, Били беше добавил едно от най-ценните си притежания – късметлийската си мидичка от един плаж в Калифорния, от вкъщи.
Ала жертването на съкровището само по себе си, и на целия живот в него, все още не беше достатъчно. Порталът се нуждаеше от още.
Веднъж Искра беше погълнала звезда, за да спаси Били, и го бе направила отново, за да създаде вихрещия се портал пред тях. Имаше обаче още нещо, от което порталът се нуждаеше, преди да могат да пътуват през него: доброволно дадената кръв на всички, които желаеха да преминат отвъд.
Драконите вече бяха поднесли дара си, златистата им кръв се стичаше на гъсти капки от устните. Зъбите им бяха достатъчно остри да пробият дори собствената им здрава като стомана кожа.
Така оставаха човеците. Драконите не можеха да ги ухапят или да ги одерат с нокти, за да вземат поднесената от тях кръв. Тя трябваше да бъде дадена доброволно.
Затова групата се беше върнала на мястото, където бяха открили планина от драконски кости. И докато драконите чакаха под трите луни, които висяха в нощното небе на тяхното царство, Били, Лин-Фей, Шарлот и Джей Джей бяха претърсили възможно най-почтително костите на мъртви дракони, докато всеки намери такава, която може да подостри.
Докато държеше собственото си острие от кост, Били се надяваше никой от другите да не си беше помислил същото като него, докато пресяваше драконовите кости. Че това са дракони, убити в името на тъмна магия. И че използването на живи неща като подхранване на портала приличаше много на онова, което правеха Драконът на смъртта и нейните нощнокрили.
Не беше искал да го изрече на глас обаче, защото какво щеше да стане, ако другите се съгласяха и решаха да не доведат започнатото докрай и Дилън останеше изгубен във времето с Дракона на смъртта? И какво щеше да се случи, ако тогава Драконът на смъртта успееше да си възвърне пълната мощ и да пороби човешкия свят, и да унищожи всичко, на което Били държеше? Да разруши целия свят? Така че това, което правеха, не можеше да е лошо. Защото Били знаеше, че са на страната на доброто. Опитваха се да спасят всички и всичко. Не само Дилън.
– Ако си готов – каза Искра и побутна леко Били по бузата. Момчето знаеше, че тя дава повече от когото и да било от тях, като използва собствената си сила и жертва съкровището си, и се надяваше тя да знае колко много означава това.
Благодаря ти, каза є чрез връзката им.
Отначало си помисли, че Искра не го е чула – толкова беше съсредоточена върху езерото портал, което се вихреше все по-бързо и по-бързо. После почувства прилив на топлина.
Разбира се, отвърна тя. Мога да се справя. Ние можем да се справим. Не се плаши.
И когато мисълта є стигна до него, осъзна, че наистина беше изплашен. Изплашен от скока в неизвестното. Но това, че с него беше неговият дракон – и приятелите му, – му вдъхна утеха. Искра беше права. Можеха да се справят.
– Готов съм – каза Били. Погледна другите, всеки застанал със собственото си острие от кост на ръба на завихреното езеро.
Пое си дълбоко дъх и притисна острието към дланта си. Кръвта набъбна по-бързо, отколкото очакваше, и след миг няколко капки паднаха в езерцето. Когато това стана, водата заискри, сякаш ударена от електрически ток.
Шарлот дори не мигна, когато убоде пръста си. Погледна кръвнишки Джей Джей:
– Не се скатавай – каза.
Джей Джей кимна и предложи собствената си капка кръв.
Лин-Фей остана последна и отмести поглед, когато кръвта започна да се стича.
– Готово ли е? – попита тя.
– Готово е – отвърна Звезда, като се обви закрилнически около нея. – А сега тръгваме.
Беше странно да видят как Джей Джей се покатерва тромаво върху Копчо. Драконът погледна другите с необичайно сериозно изражение.
– Ще се видим след миг – каза, преди да изчезнат в портала, ръцете на Джей Джей – здраво сключени около якия му врат.
Последната частица, която Били видя от тях, беше връхчето на дебелата опашка на Копчо.
Танк изглеждаше прекалено едър да се побере в портала, но магията си беше магия и порталът, сега съвсем очевидно портал, а не съкровище, се разшири недоловимо, за да го пропусне.
– Ще ви настигнем от другата страна – каза Шарлот, кацнала върху главата на Танк. – Да вървим, Танк. – И с лек писък те скочиха вътре.
– Идвайте бързо след нас – каза Звезда на Искра. – Не се бавете. Може и да си играем с времето, но нямаме много от него.
– Ще побързаме. Летете леко, летете бързо – пожела им Искра.
– До скоро, Били – каза Лин-Фей с усмивка. – Не се тревожи.
– Не съм разтревожен – каза Били, макар да чувстваше как кръвта му изстива от страх. Ами ако Искра греши? Ако се окажем на грешното място? А ако експлодирам в портала?
Не знаеше дали Звезда или Лин-Фей го чуваха, докато се вмъкваха в портала, едва раздвижвайки вихрещото се… не знаеше как да го нарече. Вече не беше вода. Беше бушуващ сребристо-син електрически заряд и жужеше и… о, надяваше се, че няма да боли.
– Бъди смел, Били – насърчи го Искра. Замълча за миг. – Ще се нуждая от смелостта ти, навярно най-много от всичко. – Преди Били да успее да я попита какво има предвид, Искрђ се гмурна с изпънати назад криле, сякаш скачаше от голяма височина.
Щом попадна във въртящото се, пукащо течение, Били забеляза разсеяно, че цветът се променяше от син към пурпурен.
Всичко около него проблясваше в ослепително бяло, сякаш отвсякъде избухваха мълнии. Нещо повече – чувстваше се, сякаш беше във вътрешността на мълния… не, сякаш той беше мълнията. Усети как от връхчетата на косата до пръстите на краката му преминава заряд и едва се задържаше върху Искра, но знаеше, че трябва, беше длъжен. Само да се задържеше върху нея, всичко щеше да е наред. По някакъв начин, насред всичко, тя сигурно беше доловила мислите му, защото той я чу в съзнанието си:
Дръж се, Били.
Не беше сигурен дали има предвид да се държи за нея, или „Задръж“ в смисъл на „Само почакай секунда“ или „Дръж се, почти успя“, но реши, че означава всичко наведнъж, и се задържа. Дори когато проблясването на мълнии спря и тъмнината стана толкова пълна, че го притисна, както вълните се разбиват на брега, и не можеше да вижда, не можеше да чува, не можеше да чувства, не можеше да усеща нищо, продължи да се държи.

Надеждата и сърдечната връзка

Точно когато Били мислеше, че вече не може да издържи и секунда повече от смазващата и абсолютна тъмнина, и беше сигурен, че умира, или може би е вече мъртъв, двамата с Искра се спуснаха в светлината.
Тя се приземи на крака, но се поклащаше напред-назад, явно дезориентирана.
Били се смъкна тромаво от гърба й и се свлече на ръце и колене. Дробовете го боляха и чувстваше главата си като прокарана през градински маркуч. Пое дълбоки глътки въздух и се вкопчи в земята – нуждаеше се от това като котва, потвърждаваща, че е някъде, макар да не знаеше къде или кога.
Когато звънтенето в ушите му спря, чу гласа на Шарлот. Звучеше, сякаш говори от много далече.
– Това беше ужасно – каза тя. Били вдигна поглед, с все още замъглено зрение, и видя, че тя стои изненадващо близо до него, с ръка върху крака на Танк, за да пази равновесие. Друг глас се блъсна в съзнанието му.
– О, не, о, не, о, не!
Били погледна в посоката на този нов глас. Беше Копчо и изглеждаше толкова разстроен, колкото звучеше.
– Какво има? – попита Лин-Фей, която още бе върху гърба на Звезда. Плитките й бяха разчорлени и изглеждаше отмаляла.
– Джей Джей с някого от вас ли е? – попита Копчо.
– Не е ли с теб? – учуди се Танк.
– Пределно ясно е, че не е с мен – каза Звезда.
Шарлот завъртя рязко глава наоколо с ококорени очи.
– О, да му се не знае. Наистина ли го няма?
– Какво ще правим? – попита Били с надигаща се паника. Не харесваше особено Джей Джей, но това не значеше, че иска той да е заклещен завинаги в портал за пътуване във времето. А и егоистично знаеше, че ако Джей Джей е с тях, имат по-добър шанс да намерят Старо злато. Което означаваше по-добър шанс да намерят Дилън.
Сега, когато се оглеждаше наоколо и се опитваше да види дали някак бяха изпуснали Джей Джей, Били успя да забележи къде са. И къде не са.
– Не би ли трябвало да сме вътре в планината? Просто в различно време?
– Изглежда, че сме се придвижили както през времето, така и през пространството – каза Звезда, като хвърли поглед към околността.
Мястото изглеждаше подобно на Царството на драконите, което Били познаваше, но имаше леки разлики. Блестящо овално слънце все още висеше ниско в небето, срещу три луни, които винаги се виждаха, но околността му бе непозната.
Вместо от гола земя и огромни, назъбени планини, пронизващи небето, бяха заобиколени от километри трева, която стигаше до коленете им. Теренът беше толкова равен, че Били виждаше чак до мястото, където небето се сливаше със земята. Беше прекрасно. Били се удиви на дърветата, покрити с гигантски цветове, и плаващите острови, които се поклащаха нагоре-надолу в ослепително синьо небе, като шамандури навътре в морето. Около тях бръмчаха странни на вид насекоми, които се спускаха в цветята отгоре и тревата долу. Ала колкото и красива да беше околността, това не променяше ужасното положение, в което се намираха.
– Копчо, какво стана, докато бяхте в портала? – попита внимателно Лин-Фей.
– Джей Джей беше с мен през… повечето време – каза Копчо, като изглеждаше засрамен. Или толкова засрамен, колкото беше възможно да изглежда един дракон. – Когато се изхлузи от гърба ми, се опитах да го уловя, но, о, знаете ли какво беше чувството да сме в онова нещо?
– Всички задържахме нашите човеци – изтъкна Звезда.
– Той не е мой човек!
– Все пак не биваше да го губиш – тросна се в отговор Звезда.
– Не беше нарочно! – Копчо звучеше нещастно.
– Стига сте се карали! – изкрещя Били, изненадвайки себе си. – Това не помага на никого. Трябва да помислим. – Взря се в пространството над тях, където порталът още блещукаше странно.
– Не можем да чакаме това момче цяла вечност – каза троснато Танк. – Времето не е на наша страна. Искра, той още ли е в портала? Опитай се да го намериш.
Искра, която беше странно мълчалива, откакто пристигнаха, се протегна до пълната си дължина, с издължен врат и разперени криле. Били є помогна да се фокусира, докато тя усърдно се опитваше да разбере къде е Джей Джей. Това беше още едно предимство на връзката им. Били можеше да я използва, за да помогне на Искра да увеличи силите си.
Златистите й очи светнаха:
– Нещо идва – каза тя. – Може да е той.
– Дано да е той – заяви Шарлот, като оглеждаше подозрително вихрещия се въздух. – Не искам нещо или някой друг да мине оттук!
И тогава Джей Джей излетя с писък от портала и се приземи по лице в тревата. Порталът още кръжеше над него.
Били отиде до Джей Джей.
– Добре ли си? – попита, като му помогна да стане.
Джей Джей му се намръщи:
– Нарочно ли искахте да се загубя там вътре?
– Какво? Не! Разбира се, че не. Как изобщо бих го направил?
– Твоят дракон го нагласи, нали? Знам само, че в един миг бях със зеления дракон, а в следващия изпитах чувството, че ме разтеглят на всички страни, а очите ми щяха да бъдат изсмукани от орбитите. И бях сам. – Джей Джей погледна кръвнишки Копчо.
– Процесът е неизпробван – каза спокойно Звезда. – Радвайте се, че изобщо пристигнахте, и то цели.
– Надявам се никога да не се налага да го правим отново – каза Били, като разтри очи.
– Е, очевидно ще се наложи да го направим пак, след като намерим Дилън и победим Дракона на смъртта. След това си отиваме у дома, забрави ли? – обади се Шарлот с онази увереност, която Били намираше едновременно възхитителна и изтощителна.
Джей Джей се намръщи.
– Но къде е Дилън? И моят йейе? Това нещо не трябваше ли да ни отведе при тях? Не виждам… никого никъде.
Били се хвана, че е благодарен, задето Джей Джей изрича гласно собствените му притеснения.
– Изглежда, че сме в далечните предели на Царството на драконите – каза Танк. – Макар че с течение на времето са се променили много неща, разпознавам планините, останали същите през годините.
– Ще видя дали има друго, което да ми изглежда познато – каза Звезда, която имаше най-добро зрение от всички дракони. Тя литна високо в небето, докато не се превърна просто в петънце, после се стрелна обратно надолу. – Мисля, че сме се приземили близо до Забравеното море – съобщи. – Далече сме от всякакви други отличителни места, които познавам.
– Значи никой от нас не знае къде сме, а хората, които търсим, не са тук – промърмори Джей Джей. Били отново изпита странното усещане, че Джей Джей знае какво го тревожи и нещо повече – че се чувства по същия начин.
– Това е времето, в което се намира Дилън. Сигурен съм – заяви Копчо, като най-накрая седна. – По-близо е. Не близо, но по-близо. Не усещам връзката ни като паяжина както през изминалите няколко дни. Чувствам я като нещо по-здраво.
– Надявам се Дилън също да може да я почувства – каза Били. – Надявам се да знае, че идваме за него. – Погледна Копчо: – Е, накъде?
Копчо си пое дъх:
– Знам само, че е близо.
– Това не е достатъчно! – възкликна Били, стиснал юмруци, когато безсилният гняв най-сетне се показа на повърхността. – Може да е навсякъде. – Разпери ръце. – А никой от вас дори не познава тази част от царството!
Очите на Шарлот се присвиха:
– Я слушай, господин отворко – тросна се тя. – Не си единственият, на когото Дилън му липсва, или единственият, който иска да спре Дракона на смъртта. Разбирам, че ти е тъжно. Но всички сме тъжни. Точно сега обаче нямаме време да сме тъжни. Трябва да се съсредоточим. Тъгуването изисква енергия, а ние имаме нужда от цялата си енергия да СПАСИМ НАШИЯ ПРИЯТЕЛ И СВЕТА! – Завърши речта си с вик с ръце на хълбоците, като дишаше тежко.
Били отмести поглед, смутен, че са го упрекнали пред драконите. Знаеше, че Шарлот е права.
– Били, всички искаме едно и също – каза тихо Лин-Фей.
– Мислех, че ще имаме по-добър план – каза Били, думите му идваха така бързо, както мислите. Погледна сериозните изражения на драконите. – Имахме ви доверие… а сега Дилън го няма.
– Предупредихме ви, че ще бъде опасно – каза меко Искра.
– Но трябваше да спечелим! – извика Били. Имаше чувството, че ще заплаче. – Бяхме по-силни! И затворихме портала на нощнокрилите! Направихме каквото трябваше. Ако не беше Старо злато, светът щеше да бъде спасен. Пак щяхме да срещнем всички вас. Всичко щеше да е съвършено, а сега… – Пое си разтърсващ дъх.– Бяхме толкова близо – изрече задавено.
Джей Джей прочисти гърло:
– Ъм… Наистина съжалявам за това, което направи моят йейе. – Сведе очи и сключи поглед с Лин-Фей. – Както за това, че похити Дилън, така и… задето е убил баба ти и дядо ти. Никога не съм виждал тази негова страна. Човекът, когото вие познавахте, човекът, който той беше в лагера, това също беше той. Не всичко беше преструвка. Мисля, че просто е станал… не знам… алчен за власт. Надявам се, че може да се върне към истинската си същност. Към този, който знам, че е.
– Е, не ме е грижа дали Драконът на смъртта ще го изяде – заяви Шарлот, като обгърна с ръка Лин-Фей.
– Това не е твърде вероятно, понеже този Старо злато се надява, че неговото сърце приляга на сърцето на Дракона на смъртта – каза Танк. – Макар че Драконът на смъртта винаги е била непредсказуема.
– А кой знае какво би направила с човешко дете в ноктите си – обади се Копчо. В златистите му очи проблясваше страх.
– И именно затова трябва да се размърдаме – каза Били, като преглътна страха си и се опита да придаде сила на гласа си.
– Били – рече внезапно Искра, като спря поглед върху него. – Копчо и Дилън споделят сърдечна връзка, но ти и другите, вашето приятелство също би трябвало да помогне. И… – очите є се съсредоточиха върху него – онази раница. На Дилън е, нали?
Били почти беше забравил за раницата, която носеше. Онази, която Дилън беше носил всеки ден в лагера и в Царството на драконите.
– Някаква негова вещ е от помощ – каза Звезда, като се приближи да я огледа. – Нещо по-близо до него би било по-подходящо, но това ще свърши работа.
– Вие като… копои ли сте? – попита Джей Джей, като се почеса по главата.
– Колкото и обидно да е сравнението – каза Звезда,– не е напълно грешно.
– А всички вие също ще можете да ни помогнете – каза Искра. – Затворете очи и се завъртете бавно. Съсредоточете се върху Дилън. Мислете за него. Насочете съзнанието си към него. Спрете, когато се почувствате най-близо до него.
– Това е нелепо – оплака се Джей Джей. – Искате да се въртим със затворени очи и така като с магия да разберем в коя посока да тръгнем?
– Имаш ли по-добри идеи? – попита Били.
– Добре де, добре – каза Джей Джей, като вдигна ръце. – Ще се завъртя в кръг. Стига да не се налага скоро да влизам отново в онзи портал.
– Докато вие се съсредоточавате върху Дилън, ние ще омагьосаме и скрием портала – каза Искра. Погледна Джей Джей. – Ти би трябвало да се съсредоточиш върху дядо си, защото си най-близък с него.
Били затвори очи и се замисли за Дилън. Сети се за шегите, които подхвърляше, и историите, които разказваше, как правеше нещата дори когато го плашеха. Спомни си колко много Дилън обичаше хлебчетата със свинско в лагера и прасковите, които растяха в Царството на драконите. Помисли си за ирландския акцент на Дилън и обичта му към сестрите му в Голуей и как беше учил сам китайски само защото обичаше езиците. Били си помисли как никога преди не беше имал приятел като Дилън – приятел, с когото имаше чувството, че може да бъде наистина себе си. И как, макар с Джей Джей пак да бяха четирима, имаше чувството, че късче от пъзела, което караше нещата да сработят както трябва, липсваше. Сякаш той, Шарлот и Лин-Фей бяха нестабилни без Дилън.
Били мислеше за всички тези неща, докато се въртеше бавно в кръг, а сетне спря. Миглите му потрепнаха и той отвори очи.
Шарлот, Лин-Фей и Джей Джей също бяха спрели. Стъпалата на всички сочеха в една и съща посока.
– И аз го долавям – избоботи Копчо. – Север. Усещам притегляне на север.
– Тогава, значи, тръгваме на север – каза Танк. – Деца, внимавайте, това е земя преди нашето време, но не преди времето на драконите. Драконите тук може и да не погледнат с добро око на човеци сред тях.
– А има и други създания – отбеляза Искра. – Създания, които познаваме само от легендите. Създания, които би било разумно да избягваме.
Били поклати глава:
– Не искам да знам какви митични зверове плашат драконите – каза. Макар че в този миг не се чувстваше уплашен. Чувстваше се развълнуван. Сякаш най-сетне стигаха донякъде. Изпъна рамене и погледна Шарлот, Лин-Фей и Джей Джей. – Готов съм, ако вие сте готови.
– Аз винаги съм готова – заяви Шарлот, като се метна върху главата на Танк и се намести зад ушите му. Лин-Фей скочи върху гърба на Звезда, а Били се покатери на предпочитаното си място между крилете на Искрђ.
Джей Джей колебливо измери Копчо с поглед:
– Този път няма да падна, нали? – попита.
– Ще направя всичко по силите си да те опазя – обеща Копчо. – Във въздуха и на земята. Не си Дилън, не си моят човек, но си човешко дете. А преди много време аз обещах да се грижа за човеците, когато мога.
– Аз съм на тринайсет – заяви Джей Джей. – Не хлапе като тези тук.
– Да, защото едната година променя толкова много неща – заяде се Шарлот, като завъртя очи.
– Достатъчно – обади се Звезда. – Били е прав. Нямаме време за губене. А ако всички сте доловили нещо на север, е добре да се възползваме от това. Не знаем колко време ще се задържат в тази посока.
– Да политаме – подкани Искра.
Четирите дракона и четиримата човеци се издигнаха в небето, направлявани единствено от надеждата и връзката между сърцата си.