Съдбата на драконите

За авторите

КЕЙТИ И КЕВИН ЦАНГ се запознават през 2008 г. като студенти в Китайския университет в Хонконг. Оттогава са живели на три различни континента и са пътували заедно до повече от 40 страни. Освен на поредицата ЦАРСТВОТО НА ДРАКОНИТЕ са съавтори и на детската художествена поредица САМ ВУ НЕ СЕ СТРАХУВА, а освен това Кейти пише младежки романи под името Катрин Уебър.

Откъс от Съдбата на драконите

Небето

Небето е безпределно. Обширно и безкрайно, и неизмеримо. Може да бъде ясно или облачно и е невъзможно да се предвиди със сигурност. Небето постоянно се променя, преминава от ден в нощ отново и отново.
Но какво се крие отвъд небето?
Едно създание знае отговора. Създание, което е било зад небето и се е върнало, което някога се е реело между царствата и сега чака да заеме мястото си сред звездите. Ала това създание е било предадено, доверието му – изгубено, и сега то се страхува твърде много, за да повярва отново на някого. То е впримчено в затвор, който само си е създало, и докато не бъде освободено, може единствено да наблюдава и да чака.
*
Когато небето падне, когато планините се срутят през облаците, когато един свят се сблъска с трясък в друг, тогава ще завърши една история и ще започне друга.
Новият свят ще принадлежи на онези, които са предани, смели, силни и верни. Ала само ако успеят да преживеят нощта и да посрещнат дръзко зората, като не забравят, че заедно са по-силни от всеки враг, който се изправи срещу тях.
Тяхната съдба ги очаква.

Ситуацията

Били Чан имаше чувството, че целият свят го наблюдава.
Всъщност бяха само двайсетина души. Между тях обаче бяха някои от най-могъщите лидери в света – президентът на Съединените щати, британският министър-председател и китайският президент. Да не споменаваме близо дузината журналисти, които бяха сграбчили писалките си, готови да запишат всяка дума, излизаща от устата на Били.
Когато хвърли поглед из стаята, осъзна, че няма и един човек, който да не го зяпа. Да го зяпа и да чака отговора му на въпроса, който британският министър-председател Едуина Нелсън току-що му беше задала.

– Е, Били? – повтори тя, като му се усмихна насърчително. Беше ниска жена с червена коса, която винаги носеше на спретнат кок точно на темето. Били се запита дали нарочно беше избрала тази прическа, за да изглежда по-висока.
Той преглътна, устата му бе толкова пресъхнала, че му се струваше почти невъзможно да говори. Отпи голяма глътка вода и преглътна шумно. Никога преди не се беше чувствал толкова нервен, включително и онзи път, когато се беше изправил пред Дракона на смъртта.
Опита се да не обръща внимание на вдигнатите камери, готови да уловят момента, в който той, дванайсетгодишно момче от Калифорния, казва на целия свят как да се справи с това, което в момента наричаха „Ситуацията“. „Ситуацията“ беше, че стотици дракони падаха в Царството на хората всеки ден, а никой не знаеше какво да направи по въпроса. Явно никой, освен Били и приятелите му, всички насядали около кръгла маса в Бъкингамския дворец, участващи в тази историческа среща със световните лидери.
Ами… – проговори най-накрая Били, очите му се стрелнаха към приятелите му.
Дилън О’Донъл, Шарлот Бел, Лиу Лин-Фей, Лола Лам и Джордан Едуардс го погледнаха насърчително в отговор. Всички бяха от различни места по света, но общото помежду им беше връзката им с техните дракони.
Шарлот ококори очи към Били и изрече нещо само с устни, но той не можа да я разбере. Знаеше, че є се иска важният въпрос на министър-председателя да беше зададен на нея.
Въпросът какво да правят с драконите.
Бяха минали пет дни, откакто Били се беше събудил в Бъкингамския дворец, заобиколен от приятелите си и техните дракони.
Пет дни, откакто беше започнало неловкото примирие между хората и драконите.

Пет дни, откакто Били беше скочил в Междината – тайното място между Царството на хората и Царството на драконите, – за да догони Франк Албърт и да му попречи да стане всемогъщ.
Били бе успял да открадне обратно сангуинем гладио, познат и като Меча на кръвта, който Франк използваше да прорязва пролуки между царствата в търсене на Забранения фонтан – извор на магия, който даваше на предметите невъобразима мощ. Били и приятелите му имаха специални способности, дължащи се на вълшебни перли, създадени именно чрез фонтана.
Самият Франк обаче беше изчезнал в недрата на Междината и Били не беше сигурен дали е жив, или мъртъв. Франк беше пил от златния еликсир направо от Забранения фонтан, ала вместо да му дари силата, към която се стремеше, той го беше превърнал в метал. Последното, което Били бе видял от него, беше как тялото му потъва в надигащите се приливи от златен еликсир, които се изливаха неконтролируемо от Забранения фонтан.
Драконите изглеждаха сигурни, че никое живо същество, особено не и човек, не би могло да оцелее след потапянето в златния еликсир, но Били не беше убеден. Беше видял как очите на Франк го проследяват, докато потъва. И бяха пълни с огън и гневно обещание. Обещание да си отмъсти.
Точно сега обаче Били имаше по-важни неща, за които да се тревожи, от страха, че Франк ще се върне от Междината.
Много по-важни неща.
Неща с драконски размери.
Защото в резултат на всички онези пролуки, които Франк беше направил между царствата, цялото Царство на драконите беше започнало да рухва в Царството на хората. Дракони и планински вериги, езера и всевъзможни неща падаха в Царството на хората и никой не можеше да спре процеса. Единственото, което можеха да направят, беше да измислят как да живеят със случващото се. И всички разчитаха на Били и приятелите му за план.
Били подръпна вратовръзката си и му се прииска да беше облечен в по-удобни дрехи. Обаче майка му бе настояла да се облече хубаво за срещата.
Това беше другото нещо. Сега родителите му знаеха тайната му. И макар да не беше точно загазил (в края на краищата не можеха да го накажат да не излиза, задето беше спасил света), не преливаха от радост да научат за ролята му като яздещ дракон супергерой.
Майка му и татко му дори бяха срещнали Искра. На Били му се искаше да е бил там, когато това е станало, само за да може да види лицата им. Но той се бе възстановявал от битката си с Франк Албърт, когато драконът му беше отлетял до Калифорния, за да съобщи на родителите му, че е добре. Преди това последното, което видели, бил репортаж по международен новинарски канал, в който показали сина им насред битката на върха на Биг Бен…
Бяха долетели до Лондон веднага след срещата с Искра, за да се уверят с очите си, че Били наистина е добре. Майка му го беше прегърнала толкова здраво, че Били си беше помислил, че никога няма да го пусне. След това се беше заклела, че няма да го изпуска от поглед, но той беше успял да убеди нея и баща си, че, ами, вече не е просто някакво си хлапе – светът имаше нужда от него и приятелите му и техните дракони. О, и сякаш това не беше достатъчно, но имаше и магически способности.
След двайсет и четири часа, прекарани в Лондон, Били се беше сбогувал с родителите си, когато те се бяха отправили към дома в Калифорния, и им беше обещал, че ще се обажда редовно. Така че, когато беше провел видеоразговор с майка си тази сутрин и тя му беше казала, че трябва да си сложи вратовръзка за срещата, той се беше съгласил. Сега обаче съжаляваше. Някой на масата прочисти гърло и когато из тялото му започна да се разлива нарастваща паника, Били осъзна, че беше мълчал твърде дълго.
– Драконите са наши приятели – каза той, като отчаяно търсеше в ума си нещо друго, което да каже – нещо по-убедително.
– Приятели? – изсумтя насмешливо един от репортерите. – Те са зверове! Зверове, които трябва да бъдат контролирани!
– Не, богове са – промърмори друг репортер. – Би трябвало да им се кланяме!
– Чувал съм, че драконовите люспи могат да лекуват рак и какви ли не други болести! Би трябвало да ги събираме! – обади се трети глас.
Ниско боботене прокънтя в отговор и Били мигновено разпозна ръмженето на Танк. Сигурно не му беше харесал коментарът за драконовите люспи.
Танк и останалите дракони не бяха допуснати на срещата. Те се намираха в съседното помещение – гигантска бална зала, достатъчно голяма да побере всички, с изключение на дракона на Лола. Нептун беше излязла в морето да открие други морски дракони и да ги убеди да спрат да нападат човешките кораби.
Драконите имаха далеч по-добър слух от хората (както обичаше да казва Звезда, те бяха далеч по-висши от човеците във всяко отношение), затова Били знаеше, че ще слушат всяка дума. Което беше добре, защото означаваше, че няма да им се налага да преразказват на драконите събитията от срещата, и не толкова добре, защото щяха да чуят коментари като този. А Танк наистина си беше избухлив.
– Драконите не са божества или зверове – каза отчаяно Били. По челото му се стече капчица пот. Наистина му се искаше да беше по-добре подготвен за тази среща. Говоренето пред хора винаги го изнервяше. Нуждаеше се от чара на Дилън или увереността на Шарлот, но поне приятелите му бяха до него.

– Е, наистина са зверове – каза министър-председателят. Сега усмивката на жената беше по-уверена. – Сигурна съм, че дори те биха се съгласили. – Забарабани с пръсти по масата.
– Зверове с невероятна мощ – добави президентът Ян от Китай. Беше висок, слаб мъж с квадратни очила. – Мощ, която явно може да бъде споделяна с хората чрез някаква връзка?
– Сърдечната връзка не работи така! – избухна Шарлот, явно неспособна да си мълчи повече. – Само когато човек и дракон имат сърца, които си пасват, могат да се обвържат, което прави дракона по-могъщ.
– Е, такава връзка би ми харесала – обади се президентът Банкс. Американският президент беше най-младата от тримата световни лидери и имаше широка усмивка, която извика у Били мисълта както за акули, така и за реклами на паста за зъби. – Доведете ми дракон, с когото да се обвържа. – Тя се облегна назад със самодоволната усмивка на човек, свикнал да постига своето.

– Наистина не става така – промърмори Дилън.
– Не е като да можете да командвате един дракон – добави Били.
– Е, трябва да им покажем кой командва – заяви твърдо министър-председателят. – Те са в нашия свят и трябва да се придържат към нашите правила.
– Не е толкова просто – каза Били. Сега вече му беше наистина топло. Много, много топло. – Драконите правят каквото си искат.
– Мисля, ще разбереш, че ще правят каквото ние искаме от тях – заяви министър-председателят със самодоволна усмивка точно когато вратите се разтвориха с трясък.
Вътре нахълтаха дузина мъже в бойна екипировка, които влачеха нещо зад себе си.
Дракон в клетка.
Всичко в Били се разбунтува срещу тази гледка. Драконите не бяха родени да бъдат затваряни в клетки. Точно този дракон не беше много едър, беше горе-долу с размерите на бик, но излъчваше мощ. И гняв.
Затвореният в клетка дракон имаше искрящо жълти и оранжеви люспи и беше толкова ярък, че очите на Били го боляха, ако гледаше право към него. Имаше два чифта криле – две отпред и две отзад. Предните изглеждаха като криле на прилеп, а задните бяха гладки и остри с ръбове, които изглеждаха, сякаш могат да срежат някого на две. От върха на главата му стърчаха четири рога, почти като корона.
Драконът не само беше в клетка, но имаше и намордник. Стоманени въжета се усукваха около муцуната му, така че не можеше да отвори уста, но от ноздрите му опасно излизаха струйки дим.
Мъжът в предния край на клетката кимна към министър-председателя.
– Мадам, успяхме да ви уловим един. Беше трудно, но съумяхме, като използвахме технология на ТУРБО.
– Мислех, че ТУРБО е разформирована – обади се Джордан.

ТУРБО беше организацията, за която беше работила майката учен на Джордан. Беше управлявана не от друг, а от Франк Албърт, който бе наел професор Едуардс заради познанията є за други селения и опита є с митични създания, например дракони. Без нейно знание обаче Франк Албърт беше използвал технология на ТУРБО за собствена облага. След като децата го победиха, чуха, че компанията прекратява дейността си.
Сега професор Едуардс работеше с британското правителство и всевъзможни световни научни агенции, като се опитваше да предположи къде ще се появят следващите процепи между царствата. Отначало не беше позволила на Джордан да остане с Били, приятелите му и техните дракони – бе искала той да си остане у дома, където щеше да е в безопасност, но както другите бяха убедили родителите си, Джордан убеди майка си, че трябва да остане, защото светът имаше нужда от тях. Точно както имаше нужда от нея и жизненоважното є проучване и опитност. В този момент професор Едуардс беше надолу по коридора на среща с група изключително важни учени.
Министър-председателят се засмя.
– Не можехме да допуснем компания като ТУРБО, която има толкова много специализирани познания и истински удивителна технология, просто да изчезне. Да, Франк Албърт се оказа човек, на когото изобщо не биваше да се доверяваме, но с помощта на ТУРБО хората ще запазят мястото си на върха на хранителната верига… въпреки наличието на драконите.
Президентът Банкс се вгледа алчно в мятащия се жълто-оранжев дракон.
– Много съм впечатлена, Едуина. Наистина се надявам следващия път ТУРБО да успее да хване един за мен.
– Не можете да залавяте дракони и да ги принуждавате да сключват сърдечен съюз с вас! – извика Лола.
– Глупости. Точно това възнамеряваме да направим – заяви министър-председателят. После се обърна отново към Били: – Е, как човек сключва клетвен съюз с дракон?
– Пуснете го! – изкрещя Били и се изправи. – Така не се сключва съюз с дракон!
Внезапно от клетката изригна светлина и горещина и в следващия миг драконът беше свободен. Пред очите на Били заплуваха петна, но той видя, че сега създанието сияеше в искрящо бяло. Никога не беше виждал дракон, който умее да превръща цялото си тяло в кълбо от нажежен до бяло пламък. От дракона се понесоха вълни от горещина, когато отвори уста и изрева гневно.
– Лоша работа! – възкликна Дилън. Той и останалите бързо бяха станали от местата си и сега стояха до Били. – Много, много лоша.
– Никога няма да сключа клетвен съюз с човек! – изрева пламтящият дракон. – Дойдохме във вашия свят против волята си, но ще си създадем дом тук. – Отметна глава назад и нададе нов рев, а от устата му изригна стълб нажежена до бяло светлина и взривът проби дупка в тавана. Правителствени служители и журналисти запищяха и хукнаха към вратите.
– Госпожо министър-председател! Залегнете! – изкрещя мъж във военна униформа и помогна на британския министър-председател да се скрие зад едно бюро. – Вие също, президент Банкс и президент Ян!
Американският и китайският президент залегнаха заедно с британския министър-председател, докато охраната неуспешно се опитваше да овладее пламтящия дракон.
Той изрева отново, при което проби нова дупка в тавана и цялата сграда се разтресе. Били почувства как стомахът му се стяга от безпокойство. Точно той и приятелите му твърдяха, че хората и драконите могат да живеят мирно заедно, и въпреки това ето че един развилнял се дракон разрушаваше Бъкингамския дворец. Бързо помисли за приятелите си и различните им способности, за да прецени кой може да е най-подходящ да се справи точно с тази ситуация.
– Дилън! Можеш ли да се опиташ да използваш чара си върху него? Трябва да го успокоим! Мисля, че е уплашен.
Дилън изпъшка.
– Няма начин да се приближа да това създание. Не е уплашено, разярено е! И смъртоносно! Ако чарът ми не проработи, ще се превърна в един изпечен на барбекю О’Донъл, а никой не иска това.
– Би могъл да се опиташ да го омаеш от разстояние – промърмори Шарлот. – Аз щях, ако можех.
– Аз казвам ли ти как да използваш способността си? – възрази Дилън.
– Да, често – отвърна Шарлот намръщено.
– Хора! Не трябва да се разсейваме! – скастри ги Били с напрегнат от раздразнение глас. – Той току-що проби нова дупка в тавана!
– Ако този дракон продължава да прави дупки в Бъкингамския дворец, ще ни е много трудно да убедим когото и да било, че драконите като цяло са дружелюбни – обади се Лин-Фей и трепна, когато драконът проби поредната дупка в стената.
– Дружелюбни ли? Това нещо е разгневено като хванат натясно стършел – каза Шарлот, като се промъкваше бавно към задната стена. – Трябва ни подкрепление.
– Крайно време беше да помолите! – извика познат глас, когато Звезда нахлу през прозореца и навсякъде се разлетяха късчета разбито стъкло.
– Звезда! Толкова се радвам, че си тук! – възкликна Лин-Фей, като се усмихна широко на дракона си. – Имаме нужда от теб!
– Разбира се, че имате – каза Звезда. – Винаги имате нужда от нас. – После се раздвижи толкова бързо, че се превърна в размазано сребристо петно, стрелкащо се във въздуха, докато фучеше около разярения дракон в средата на стаята.

След броени мигове Били осъзна какво прави тя. Използваше силата си за контролиране на водата, за да потуши огъня на пламтящия дракон. От тялото му започна да се вдига пара и той изрева в пристъп на безсилен гняв.
После се разнесе внезапен силен пукот и цялата задна стена на стаята рухна. Искра, драконът на Били, влетя вътре и изстреля струя лед, замразявайки пламтящия дракон на място.